Бележити пълководци
Пуснато от Forgotten на June 27 2005 12:20:01
БОЯТ ПРИ ПАНЧИН-ГРОБ
14 октомври 1915 г.
Зад Военната академия “Г. С. Раковски”, на ул. “Петър Делян”се намира скромен дом, в който някога е живял блестящият кавалериййски офицер полковник
АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ.
С обявяването на Първата световна война и включването на българската войска в бойните действия ротмистър Стоянов тръгва за границата с устрема да прослави своя род оръжие и да покаже, че конницата е велик род оръжие.
Първи конен полк заедно с Гвардейският на Н. В. Фердинанд I полк образуват една бригада, насочена срещу връх Букова глава на сръбско-българската граница. Като командир на ескадрон от 1 конен полк ротмистър Стоянов бил насочен още с обявяването на войната на 1 октомври 1915 г. за наблюдател и охрана на нашата граница срещу височината Панчин-гроб, временно укрепена добре, представляваща надежда преграда. Заета е с една дружина от сърбите. Ротмистър Стоянов още от първия миг се замисля за овладяването на Панчин-гроб. Буен и смел, той притежавал ценното качество на истински конник – дързостта. Той започва непрестанно да ваблюдава позицията и да търси начин за успех, защото твърдо е решил да атакува. Ескадронът е трябвало да се бие, а полкът по-скоро да проникне в долината на р. Морава, за да прекъсне комуникациите по тази така важна долина. Ако Панчин-гроб падне, то действията на конната бригада около Букова глава ще се облекчат значително.
Като старши на малкия отряд ротмистър Стоянов постепенно подготвял командира на ротата за изпълнение на своя замисъл:
- Ще атакуваме и ще видите, че не ще издържат.
- Но как срещу цяла дружина? - пита ротният командир.
- Ще намерим начин. В нощта силите не се виждат, уверено отговаря ротмистър Стоянов. Тогава е важна храбростта, а появата в тила и най-малката бойна група може да разстрои цялата отбрана.
- Така е г-н ротмистър, но как ще се проникне в техния тил?
- Как ли? Това е наша тайна, на конниците. Важното е пехотинците да бъдат енергични и твърди!
Планът на атаката и превземането на Панчин-гроб е вече оформен в главата на настойчивия и нетърпелив от бездействието конник. Той го съобщава на командира на пехотната рота. При съобщаването на плана командирът на ескрадона е премълчал само едно нещо – че атаката ще се проведе по негов личен план, без знанието на командването на бригадата.
Той е решил, че още през нощта срещу 4 октомври ще приведе в изпълнение своя замисъл и дава последните си разпореждания. Планът се свеждал до следното: на разсъмване ротата да настъпи и атакува по фронта укрепения на височината противник, а той с ескадрона ще обходи височината и ще нанесе удар откъм тила.
Цяла нощ пехотинци и конници не заспиват. Пътищата били грижливо проучени, всичко било готово. Заповед и ескадронът тръгва след своя командир. Противникът бил спокоен. Уморени, защитниците на Панчин-гроб са прислонили глава над брустверите, без да подозират какво им се готви.
Ескадронът дълго се движи по добре изучения път и най-после достига дола, където е трябвало да се прикрие и дочака атаката на пехотната рота, за да атакува притвника откъм тила.
Пехотинците не са чакали дълго. В дрезгавината на мрачната утрин се чува първият изстрел, а след това ураганният огън от всички страни. Ескадронът вихрено летял и достигнал сръбските позиции. Грохотът на копитата и викът на обозните от тила така бързо сгигат предните позиции на сръбската дружина, че паниката завладява защитниците на Панчин-гроб. Сърбите, пробудени сред адските гърмежи и тропота на конете зад гърба им, стреляха в своите или, обзети от ужас, хукват назад.
На Панчин-гроб всичко се обръща. Сръбската дружина, страшна до вчерашния ден, изведнъж се превръща в жалка тълпа. Съвсем объркани, сръбските войници хвърлят оръжието и раниците, хукват назад, но там те са посрещнати от храбрите конници на ротмистър Стоянов.
Когато се разсъмва напълно се вижда, че от сръбската дружина не останало нищо. Панчин-гроб е в ръцете на българските воини, а зад ротата на 26 пехотен пернишки полк и ескадрон се образували дълги колони от пленници.
С падането на Букова глава и Панчин-гроб пътят за долината на р. Морава бил открит, положението на противника – много тежко.
Най-интересното в този подвиг на ротмистър Стоянов е това, че така добре укрепената позиция – с блиндирани окопи и телени мрежи, била завладяна с цената на съвсем малко жертви от страна пехотата и конниците. Той бил награден за победата с орден “За храброст” III степен. Кавалерите на този орден в българската воййска са малко на брой. Ротмистър Александър Стоянов го получава заслужено – за подвиг, извършен по негов личен план и почин, а не по заповед.
Полк. Симеон СИМЕОНОВ