През 2001 г. в Ерусалим излиза от печат книгата на Петър Семерджиев “Руската империя в съдбата на България” – том 1 от поредицата “Руската империя и Съветския съюз в съдбата на България”. Монографията е издадена със съдействието на д-р Иван Гаджев, директор на Института за историята на българската емиграция в Северна Америка “Илия Тодоров Гаджев”.
В предговора П. Семердижиев споделя с читателите мотивацията за своя изследователски труд: “Предизвикателството, което ме подтикна към това е съдържанието и тенденциите, заложени в настойчивата и непрекъсната пропаганда на българската комунистическа партия и на нейната приемница Българската социалистическа партия. В тази пропаганда се засягат всеобхватно събития и дейности на исторически лица и партийни ръководители. С особена лекота се внушават, по отношение на тях, неоснователни преценки, категорични отрицания или изключително несъответстващи възхвали. Въз основа на такива преиначавания се изтъква ролята на така наричаните българо-руска и българо-съветска дружба и се подчертават постиженията на социализма през годините, когато Съветският съюз господства над България.”
Авторът основава анализа си на документи и публикации по темата. Сред тях е и книжовното наследство на изтъкнатите ръководни дейци на БРСДП /тесни социалисти/ Димитър Благоев, Христо Кабакчиев и д-р Кръстю Раковски, където се разобличават руските домогвания за господство над България. Техните приемници по-късно премълчават тази истина.
Ретроспективният поглед на П. Семерджиев ни връща стъпка по стъпка от Х век насам. Първият досег на “дружбата” започва с походите на киевските князе, които затрудняват развитието на българския народ и нарушават независимостта на България. От Х в. до края на ХIII в. не са създадени преки връзки между българския и руския народ, а неофициалните канали за общуване са крайно ограничени, пише авторът. С морфологичната дисекция на легендата “Дядо Иван” П. Семерджиев разкрива, че тя не е породена от българския народ, а е внушавана от представители на руската православна църква, поддържана по-късно и от руската политическа пропаганда, преследваща имперските интереси към турските владения на Балканския полуостров. Стратегическото начало е поставено при руския цар Петър I Велики, следвано е от неговите приемници при воденето на руско-турските войни до и след войната 1877-1878 г., довела до създаването на Българското княжество. В политическия живот на Трето българско царство е втъкана непрестанната борба в защита на националните интереси, където изключителна роля има Стефан Стамболов. Края на Руската империя и началото на Съветска Русия не променят геополитическите интереси към България. В стратегията на Съветския съюз за световна революция “в името на социализъм и комунизъм” водеща тактика заема организирането на нелегална мрежа в България с помощта на БКП, което поставя страната на изпитания в последвалите след Първата световна война тежки събития и политически преврати.
Доц. д-р Антоанета ЗАПРЯНОВА